Едисън се оплакал на Айнщайн,

че не може да си намери помощник. Айнщайн се поинтересувал как избира служителите си. Едисън му показал няколко листа с въпроси. Айнщайн ги зачел:

- Колко мили има от Ню Йорк до Чикаго? – и промърморил - Трябва да погледна в някой справочник.

Прочел следващия въпрос:

- От какво се произвежда неръждаемата стомана? – и измънкал под носа си - Това може да се разбере от справочника по металознание.

Преглеждайки набързо останалите въпроси, Айнщайн  оставил листа и казал:

- Предпочитам да не дочакам отказа. Оттеглям кандидатурата си сам.

‍

Айнщайн обожавал филмите на Чаплин

и се отнасял с голяма симпатия към него и към трогателните му персонажи. Веднъж пратил на Чаплин телеграма: „Вашият филм „Треска за злато” е разбираем за целия свят и аз съм сигурен, че ще станете велик човек!”

Чаплин отговорил: „Аз се възхищавам от Вас още повече. Вашата теория за относителността не разбира никой на света, но Вие все пак сте станали велик човек”.

Ото Нюгебауер, историк по древна математика,

разказва една история за малкия Айнщайн. Бъдещият гений проговорил късно и родителите му били сериозно обезпокоени. Най-накрая, един ден малчуганът нарушил мълчанието по време на вечеря:

-  Супата е много гореща.

С огромно изумление и облекчение родителите му го попитали защо е проговорил чак сега.

-  Ами, до този момент всичко беше наред – отвърнал Алберт.