Шарл дьо Сент-Евремон

Казват, че човек си намира много по-лесно врагове, отколкото приятели. Натрупването на врагове маскира невъзможността да бъдат управлявани по адекватен начин възникнали различия и спорове, което логично води до конфликт. Разрушаването или неспособността да се менажират приятелствата твърде често е плод на вярването, че конфликтът е белег за липса на близост, разбиране и подкрепа. Истината е, че конфликтите са неизбежна част от човешкото общуване, защото еднаквостта на вътрешните реалности на човеците и единомислието са невъзможни - природата обича и толерира разнообразието във всичките му форми. Различията винаги са предизвиквали напрежения и конфликти между хората по силата на усещането, че непознатото (разбирай „различното”) е застрашително и плашещо. По същата логика повечето хора гледат на срещата между собствените си различности, като въпрос на оцеляване под форма на война, в която непременно следва да има победители и победени.

В приятелските отношения възникват проблеми най-често като проекция на вътрешен конфликт. Разбирането на това що е то „приятелство”, може да доведе до тежки разочарования или дългогодишни битки и манипулации. Не е достатъчно приятелите да имат общи интереси, за да няма конфликти между тях. Още повече, че избягването на конфликта не може да бъде цел на едно приятелство, тъй като този стремеж в основата си е зареден от стаени страхове, несигурност и недоверие, което лишава връзката от автентичност. Не случайно казват, че безпристрастният приятел е студен приятел. Много от конфликтите възникват поради очакването приятелят да казва само онова, което другия очаква да чуе. Когато това не се случи и приятелят прояви различна визия за определени постъпки или ситуации, касаещи другия човек, тогава приятелят бива заклеймен като предател. Хиляди дружби са били загубени заради свободата на единия да изрази истинските си мисли честно и открито пред другия приятел. Приемането на различието за богатство, а не за заплаха, е в основата на истинското и смислено приятелство. Тогава конфликтът не е разрушителен, а градивен и откривателски.

Симон Вейл казва:

‍

"Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятели от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни."

Вариант на потенциален конфликт е очакването приятелят винаги да запълва и анимира свободното ти време. Тогава възниква драмата: „той не ми обръща внимание”. Следват наказания от спектъра на пасивната агресия, придружени от обвинителни присъди. Ситуацията - всичко, което се дава и получава в емоционален или физически план се слага на везните, прилича повече на сделка отколкото на приятелство. Тогава конфликтът е отложен, но неизбежен подобно на бомба със закъснител, тъй като мярата за едно приятелство, не е, и не може да бъде количествена. Желанието приятелят ти да изпълнява функцията на кошче за душевни отпадъци, е също минирана от конфликта територия. Когато в един момент „кошчето се препълни” и собственикът му се спаси да се „почисти” на друг терен, останалият насаме със своите отпадъчните продукти, горко започва да оплаква своята съдба и тръгва като глашатай да разпространява новината, че е бил безсърдечно отхвърлен от приятел. Интересчийството в приятелството е друга конфликтна зона. Приятелството не може да издържи токсичната обработка на условността и експлоататорството, тъй като в дружбата няма нито длъжници, нито благодетели. Тукиди казва: ние придобиваме приятели не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива.

Но може би в основата на най-сериозния подривен конфликт при едно приятелство, е невъзможността да се зарадваш на приятелския успех. У всички психически здрави хора е заложена състрадателността и тя се активира когато близкият до нас човек страда. Има и такива приятели, които рядко са в точния момент, на точното място и някак все се изплъзват от предоставянето на помощ. На тях често прощаваме пропуските „биещи се” с общоприетата дефиниция за приятел. Може би защото очакваме те да се „поправят” някой ден… или по-вероятно - за да не ги лишаваме от чувството им за вина, което реабилитира нашата значимост в собствените ни очи. Завистта в приятелството, обаче, е най-разрушителната възможна ситуация. Често в щастието приятелите стават неприятели. Изисква се широка душа, за да се зарадваш на щастието на някой друг и да го съпреживееш като лично. Когато чуждият успех те наскърбява, ти отблъскваш и собствения си успех, а радостта и удовлетворението все по-рядко те навестяват. Все пак, ако искаш да имаш успехи и приятел, който да се радва заедно с теб на тях, бъди такъв приятел.

източник: Борислава Крендева за сп. "Прическа и стил"
^{Фотокредит: poesia-del-torodebarro / saatchiart.com}

‍

‍