Предполагам

, че повечето от вас вече гледаха рекламата на „Volvo” с Жан-Клод Ван Дам. За мен - уникално видео, гениална идея, изключителен ефект за сетивата, храна за ума и душата. Преобладаващите коментари, които чух или прочетох из медийнoто пространствo, акцентираха най-вече върху уменията и физическата форма на Жан-Клод ("немислими" за неговите 53 „старчески” години?!). Други пък се чудеха монтаж ли е сцената с шпагата или реална ситуация… а „най-смислените” коментатори апелираха да не правим това в къщи - разбира се, онези от нас, които разполагат с няколко камиона, паркирани пред блока или в задния двор на къщата.

Реших, че нещо аз не съм разбрала замисъла на видеото, въпреки, че го изгледах хипнотично десетина пъти. Докато въртях на „replay” клипа нито веднъж не обърнах внимание на Жан-Клод, нито пък забелязах годините му, още по-малко ми хрумна да се чудя –  е ли монтаж сцената, или не?… да не говорим, че не усетих ни най-слаба опасност при изпълнението на каскадата. За мен безспорно, това е една от най-въздействащите  реклами, които някога съм виждала. Понеже изобщо забравих, че е реклама, че се опитва да продава продукт и че набира потенциални клиенти. Докато гледах изпуснах комерса, а на негово място изкристализира екзистенциален смисъл. За минута и 16 секунди получих послание, равняващо се на духовно знание и прозрение, достойни за философска книга. В този кратък "фантастичен" клип, вещите и предметите служат на хората, а не обратното... материалното е само средство към човешкия прогрес, а не смисъл на съществуването. Тук технологиите създадени от човек - пазят хората и разгръщат техния цялостен потенциал. Това е едноминутен филм за доверието, споделената отговорност и смисъла на прогреса. В него не става дума нито за Жан-Клод, нито за „Volvo”… клипът говори за изключителната важност на качеството в отношенията човек/природа, за спасителната стратегия, възлагаща на коопериране и баланс между тях. Тази едноминутна "реклама" съдържа идеята за света, който човек сам създава и може ли да се довери на собственото си творение? И най-сетне - категоричното послание на вандамския шпагат: колко е важно да сме синхронизирали прецизно двата "камиона", движещи ни по Пътя - този на материалността и онзи на духовността. Няма ли баланс между тях, тогава "колелата" на живота ще ни премажат. Представям си, колко е трудно да се шофира огромен и мощен камион на задна скорост. Явно, обаче, това е единственият начин за нас човеците, да се върнем назад към Природата и преоткрием смисъла, вложен от Създателя.

Хората сме част от тази Природа.

Ние сме неин „Продукт”, занемарил служенето към своя Създател. „Продукт”, загубил смисъла на своето съществуване, стартирал механизъм за самоунищожение. Ако не успеем да възвърнем истинската си същност, Създателят ще ни „бракува” като опасна и негодна „Технология” -  това е повече от сигурно.

Сега пробвайте да изгледате още веднъж рекламата. Опитайте да се абстрахирате от очевидното, от комерса, от актьора, от каскадата, от филмовия ефект.

Вместо думите на сценаристите и гласа на Жан-Клод, опитайте да чуете посланието, като идващо от Създателя с адресат: "човеците"  -  неговите Творения.

Затворете очи и Го чуйте…

„Това което виждате под мен, е „Технология” изработена до съвършенство. Притежава силата да не се подава на стария начин на мислене и законите на физиката. Тази „Технология” може да овладее Нова Епоха на ПЪТЯ.”