Днес попаднах на статия за 10-те най-скъпи фотоси в света. Снимката, която най-силно ме сграбчи, беше запечатала емоционалния диалог между две женски ръце. Докато гледах фотоса усетих онова, което са прозрели големите познавачи на човешката душа:  най-силно крещят натрупаните мълчания.

Авторът на въпросната снимка "Ръцете на Джорджия О'Кийф" се казва Алфред Щиглиц. Той е считан за човека, утвърдил фотографията като изкуство. Това, което ме впечатли повече от самата снимка дори, и заради което всъщност пиша този текст, е цитат на същия фотограф, поместен в края на статията. Щиглиц казва следното: „Искам да ви обърна внимание на най-голямото заблуждение за фотографията - терминът "професионална" се използва за успешни, по общо мнение снимки, а терминът "любителска" - за неудачните. Но почти всички велики снимки се правят и винаги са се правили от хора, следвали фотографията в името на любовта и съвсем не в името на успеха. Терминът "любител" предполага човек, работещ в името на любовта, затова общоприетата класификация очевидно е грешна." (http://highviewart.com/articles/view/846)

Мисля, че това е валидно за всички възможни сфери на човешката дейност. Общоприетите класификации и разбирания за това, що е то профи и що любител, са твърде повърхностни и ограничаващи. Факт е, че когато сме професионалисти, ние неизбежно ставаме условни – очакваме заплащане и признание. Така е устроен светът – за добро или зло. Ето защо ми звучи много логично казаното от фотографа... може би действително най-изчистената и автентична форма на труд е ЛЮБИтелството. Защото преди всичко става дума за силна вътрешната мотивация, финна сетивност и любов. Най-помагащите в духовен и емоционален план личности, които аз познавам, нямат дипломи по психология.

Давам си сметка, че в днешно време е рядкост да се реализира всеизвестната препоръка на Конфуций: "Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си". Въпреки тази обективна понякога невъзможност да превърнем страстта си в професия - имайте хобита, правете онова, което душата и сърцето ви жадуват, творете и ЛЮБИтелствайте! Много от клиентите, влизащи в www.e-therapy.bg имат един основен проблем: срамуват се, не смеят, не започват, омаловажават и подтискат своите вътрешни интереси и способности... дори са забравили какво обичат да правят и какво ги вдъхновява. Понеже се сравняват с профитата и смятат, че няма смисъл. Вярват, че ще станат за посмешище, ако започнат да снимат, шият, танцуват, пишат, рисуват, спортуват, преподават… можете сами да допълните списъка. Този отказ е голяма грешка! В него се съдържа смисълът на фразата "да изоставиш себе си".

А как да изпълним другото разпространено клише "бъдете себе си"? Започнете от хобитата, защото ЛЮБИтелските дейности са пътните артерии към душата.

‍