Разговорът...

Вчера се чух с приятелка по телефона, която  просто искаше да разбере как съм. По неведоми пътища обаче, разговорът се превъплъти в онези ценни придобивки, за които може да се каже: „един час разговор с мъдър човек се равнява на 100 прочетени книги”.  Неусетно преляхме от обичайните реплики: "какво ново?; всичко ок ли е? кога ще се видим?", към необятните води на духовната еклектика: езотерика,  религия, астрология, медитации, фън шуй…

Преди да затворим и двете се засмяхме с репликата: ”от къде тръгнахме до къде стигнахме”, което всъщност е обичайният непредсказуем маршрут на комуникацията ни. И този път успяхме да си забъркаме питателен бульон от лични преживявания, книги и прозрения  -  топла домашна храна за душата. Тъй като ще ми е невъзможно да ви пресъздам отново този разговор, ще споделя с вас само онова, което мога да цитирам що-годе точно и има възможност да бъде извадено от цялостния контекст. Другото все още се преработва от генетично заложената ми операционната система, която не е от най-бързите.

Та, днес тази жена ми каза: „Ако не усетиш себе си, светът е на другите. Ако не почувстваш, не опознаеш и не приемеш тъмнината и светлината вътре в себе си, те винаги ще бъдат на някой друг, от когото ще се страхуваш или на когото ще завиждаш. Прочетох в една книга следното: "Много се страхувам, че когато демоните си тръгнат от мен, ангелите също ще отлетят.”

По повод на тези нейни реплики се сетих за фантастиката „Добри поличби”, написана съвместно от Т. Пратчет и Н. Геймън. Тя разказва за раждането на сина на Сатаната, наближаващият Апокалипсис и опитите на ангела Азирафел и демона Кроули да предотвратят края на света, който и двамата след дълги години са започнали да харесват.

Малко цитати

Това са цитати от въпросната книга, която горещо препоръчвам, дори и на тези, които отхвърлят фантастиката, като несериозна работа. Парадоксът е, че понякога няма нищо по-истинно от фантастиката.

„…Защото Кроули доста харесваше хората. За един демон това е сериозен недостатък.
О, той се стараеше максимално да опропасти краткия им живот, нали това му беше работата, но нищичко от онова, което измисляше, не можеше да се мери по лошотия с измисленото от самите тях. Те като че ли притежаваха истинска дарба да измислят лошотии. Това някак си беше изначално вградено в плана. Те се раждаха в свят, проявяващ към тях враждебност по хиляди дребни начини, а после посвещаваха огромната част от енергията си, за да го направят още по-гаден.

Ако държите да сте наясно с човешките работи, за да ги проумеете, може да ви е от помощ следното: повечето триумфи и трагедии в историята са причинени не от хора, по същество добри или лоши, а от хора, по същество хора.”

‍