Кило череши или навигациите на интуицията

Онзи ден по обяд се разходих до Черноморец, уж да напазарувам разни битовийки...
Публикувано на:
March 21, 2024

Дали?

Колебаех се дали да пусна този пост, тъй като окъснях с актуалността на темата. Публикувам все пак текста, защото Черешова задушница беше само поводът отново да ми се набият на очи онези, невидимите „неща“ - интуиция, случайност, Бог, Душа, колективно несъзнавано, божествена искра и свързаността между всички нас - които сме тук сега, които някога са били или ще бъдат в друг момент на тази земя. Вярвам, че единственият задължителен език, който всеки трябва да изучи, освен своя матерен, е езикът на интуицията. Само тя може да ни навигира към и по пътя на хуманността.

Онзи ден по обяд се разходих до Черноморец, уж да напазарувам разни битовийки, но по-скоро ми се искаше да се отъркам о цивилизацията. Тъкмо бях приключила, когато щайга череши прикова погледа ми и аз скочих на спирачките. С напираща от устата ми слюнка, отворих прозореца на колата и помолих възрастната жена да ми отмери кило от червения плод. Докато тя ми подаваше пликчето се разколебах и я замолих да ми напълни още половинка.

- Всъщност, я направо още едно кило - викам аз на жената - че може на някой да му се прияде.

Тичам аз на Бялото заведение, подавам плика и казвам:

- Моля ви, измийте ми черешите и си отделете, за да се почерпите в кухнята.
- Е, добре си се сетила днес да хапнем череши за Черешова задушница – казва замислено управителката Яна.

Без идея...

Нямах идея, че е Задушница. Просто ми се приядоха череши и реших, че на другите също е много вероятно да им се похапват. Да си призная, рядко ме спохождат без повод подобни пориви на дашност. Просто не ми хрумва. Винаги силно съм се възхищавала на мои приятелки, които купуват по много от всичко, за да има не само за собствена консумация, но и за хората около тях. Правят подаръци на своите близки и познати каквито биха купили и за себе си - не по-евтини и не за да отбият номера. Една от тях дори пазарува продукти, които не яде по принцип, за да може ако някой дойде в нейния дом и му се хапва определено нещо, да го нагости. И тук не става въпрос за това дали имат финансови възможности или не. Каквото и да е материалното им дередже те дават на другите, толкова и това, което осигуряват и на себе си, защото вътрешната им реалност е изобилна.

Но да се върнем за въпросната Задушница. В този ден измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за тръгналите си от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между душите на хората. Нали всички сме свързани с невидими нишки? Моето съзнание не знаеше или не помнеше денят на задушница, но информацията беше стигнала до мен по друг канал. Без да искам раздадох череши на Черешова задушница. Дали е случайност - не мисля. Наред с молитвите, от вярващите се изискват и дела на благотворителност. Благотворителен характер имат общите трапези, които се правят на Черешова задушница, приготвянето на жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Каква е символиката - житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос.

Според мен, обаче, заминалите си от тук души ни дават и друго послание (или ни го напомнят) - да даваме повече от себе си, да споделяме своя материален и духовен свят, да мислим за другите, така както за себе си и да не се привързваме твърде към материята – тя трябва да ни служи, а не обратното. Все пак продължаваме пътя си след престоя тук, разсъблечени само по души.

П.С. На снимката са черешите, които купих тогава. Черпя ви виртуално с тях - нека дори само един поглед към тях пробуди поне за миг интуицията ви. А тези, които ги опитаха действително казаха, че това са едни от най-вкусните череши, които някога са вкусвали.

Последно добавени статии

Хобитата - пътните артерии на душата

Днес попаднах на статия за 10-те най-скъпи фотоси в света....

"Заобикалям се с по-умни хора, от които мога да уча" - Р.Уърман за сп. Woman.bg

Често ме питат, защо не пиша и не публикувам само свои текстове. Повечето хора, които следят „работилницата…” ...

Просто реклама или "кой би могъл да каже накъде води Пътят"

Предполагам, че повечето от вас вече гледаха рекламата на „Volvo” с Жан-Клод Ван Дам...