За пореден път в кабинета - мъж и жена. Обичат се. Имат бебе. Имат дом. Имат пари. Искат развод.

Подозират, че любовта си е отишла. Безвъзвратно.

- Как установихте това - питам аз?

- Нямаме време един за друг – казват те в един глас.

- ТИ нямаш време за мен. Дори не ме докосваш – уточнява той.

- Нямам сили да угаждам на всички... – проплаква тя.

- Искам си жената! И аз съм тук, освен детето! – виква той.

- Просто искам да се наспя - нищо друго! – едва чуто проговаря тя.

Казват, че бракът е единствената хазартна игра, благословена от църквата. И действително, свързването на двама души под влияние на най-бурната и най-измамната страст – влюбването, и изискването към тях да се закълнат, че ще останат в това възбудено, мимолетно и изтощително състояние, докато смъртта ги раздели, е меко казано рисковано начинание.

Зарята, светлините и еуфорията от естествения наркотик, произвеждан от мозъка по време на влюбване, бързо изчерпва своите дeпа. Настъпва сблъсъкът с реалността, който спуква крехкия биохимичен мехур на все още незрялата заедност. Младоженците започват уплашено да се чудят, къде и защо дезертираха пеперудите, населяващи вътрешното им пространство!? Без тях им е пусто, сиво, делнично и някак страшничко.

В един момент идва осъзнаването, че бракът е вид любов, на която се случват и още някои неща, приличащи по-скоро на гъсеници, отколкото на красиви и ефирни пеперуди. Вярно, повечето хора ги предупреждаваха, даваха съвети и пророкуваха, че няма да е лесно... но нали любовта повдига планини и за нея няма невъзможни неща?!

За жалост съветите и предупрежденията не работят – особено преди брака и твърде рядко по времето му. Евентуално чак след него. Ето защо лорд Честърфийлд е казал, че по въпросите на религията и брака не дава никога съвети, тъй като не иска да носи отговорност за нечии страдания в този свят или в отвъдния.

Факт е, че за да има успешен брак, само любов не стига. Бракът е институция, а съпрузите са главните администратори трудещи се в нея. Тази „бюрократична”  служба е с работното време:  24 часа в денонощието  – 7 дни в седмицата. Нужна е последователност, търпение, толерантност и екипни умения. Защото бракът е екипна игра и стиковката е най-важна. Особено, когато тимът се разраства с нови "играчи". Това е моментът, в който противно на общите схващания, че децата скрепяват отношенията, идва поредният шок и подозрението - „май любовта си е отишла”. Промяната, новите роли, тежките отговорности и умората отдалечават партньорите. Поредната „копка” в оформящата се пропаст между тях е направена.

Ето тук са важни съветите и знанието – знанието, че това е естествен етап, който ще отмине. Но само в случай, че брачните партньори осъзнаят, че трудностите, проблемите и охладняването не са равни с липса на любов, а са симптом на адаптация, пренастройване и борба за оцеляване в променените условия на функциониране.

Всичко в живота е подвластно на цикличност. Не е възможно, нито логично, да очакваме, че в любовта съществуват само пикове. Любовта „облечена” в брак създава сигурност, но тази сигурност не е вързана само с договора, упълномощяващ, че човекът на документа е твоя собственост. Защото този договор не върви с гаранционна карта. Договорът е преди всичко акт на отговорност, за която повечето съпрузи не са готови. Ето защо, съюзът често бива прекратен преждевременно, преди изтичане на упоменатия пред свидетели срок на годност: "докато смъртта ги раздели".

И парадоксално - не липсата на любов е причината за това. Казват, че да живееш с човека, когото обичаш е така трудно, като да обичаш човека с когото живееш.

Истинската любов е НЕ тази, която издържa дълги години раздяла, а тази, която издържа дълги години близост.

Борислава Крендева за сп. "Прическа и стил"

‍