Колоритът на есенната природа е питателна храна за сетивата. Въпреки това повечето хора се оплакват, че в душите им  се настанява лепкава сивота – в парадоксален контраст с външните багрила.

И аз съм от тези хора,  и не - няма да пиша за сезонната депресия - за всички е ясно, че преходите са препъни-камънаците на живота.  Без значение посоката на промяна - от плюс към минус или от минус към плюс – бягането с препятствия е любимата дисциплина на адаптацията.

Нека ви разкажа нагледно,  с това хендмейд фото, как ме посрещна онази сутрин природата – ей така, за изпроводяк от къмпинга:

Първи септември с последни летни изпарения;

Свъсено небе над смирено море;

Нов сезон, нахлузил износени джапанки;

Солено-слънчева носталгия по петите на прохождащо несигурни очаквания...

С тъга зазимихме дома на колела, но носим топлина за бетонната къща.

В случай, че ми засивее от  застигналата ме есенно-зимна тегавиня, ще възкреся лятото като отдам на някой друг човек от летните светлина и топлина... събрах достатъчно материал за това.

‍