Интровертите виреят в уединение

Съществуват точно толкова интроверти, колкото и екстроверти, но никога не бихте ги различили от пръв поглед. Интровертите предпочитат да се забавляват с това, което се случва в главите им, вместо да търсят щастие. Голямото предизвикателство за тях е да не се чувстват като аутсайдери в собственото си обкръжение.

Като типичен интроверт, аз съм сред многото хора, чиято личност отдава предпочитание на вътрешния свят на собствените си мисли и психика пред външния свят на общуването с другите. Изтощени от твърде силния външен натиск, ние процъфтяваме благодарение на размишленията и уединението. Това, което ни отличава от психична гледна точка от екстровертите е, че те предпочитат общуването и социалния живот, тъй като тези дейности повдигат настроението им. Те се отегчават от твърде дългото уединение.

През последните две десетилетия учените са свели до пет групите на познание, емоции, мотивация и поведение, които наричаме „личностни" фактори. Екстроверсията и интроверсията, както се подразбира, са основните сред тях, заедно с емоционална стабилност, съзнателност, доброжелателност и интелект са „Големите пет" на психологията. Въпреки че интровертите и екстровертите изглеждат все едно са от различни планети, интроверсията и екстроверсията са разпределени равномерно. Малко са изключително екстровертните хора, както и изключително интровертните хора, повечето от нас притежават и екстровертни, и интровертни черти.

Въпреки че няма точна разделителна граница, около нас има много интроверти. Само дето възприятията ни карат да надценяваме броя на екстровертите (те са по-шумни и винаги целят да са в центъра на вниманието). Интроверсията често се бърка със стеснителност, но тя не предполага социална затвореност и дискомфорт. Интровертите не се отвращават от социалните контакти, те по-скоро бързо се пресищат от тях, което обяснява защо интровертът е готов да напусне партито час след началото му, докато екстровертът набира енергия с настъпването на нощта.

Учените вече знаят, че докато интровертите нямат специални предимства в интелигентността, те изглежда обработват повече информация, отколкото другите в която и да е ситуация. Накратко, те се справят най-добре в тиха обстановка като си взаимодействат сами със себе си. Освен това техният ум е по-малко зависим от външни стимули и награди, за да се чувстват добре.

В резултат на това интровертите не са принудени да търсят много положителни емоционални стимули. Те по-скоро биха търсили смисъла, отколкото удоволствието. Това ги прави сравнително незасегнати от манията по „търсенето на щастие", което е обзело съвременната ни култура. В действителност прекаленото фиксиране върху щастието застраша душевното здраве.

Съвременния живот става изключително конкурентен и агресивен, натискът да произвеждаш по поръчка, да бъдеш част от екип и да вземаш бързи решения, отделя интровертите от техния вътрешен източник на енергия, стресира ги и ги изтощава. Днес интровертите се сблъскваме с едно болезнено предизвикателство – да не се чувстваме като аутсайдери в собственото си култура.

Интроверсията в действие

На пръв поглед интроверсията много прилича на срамежливост. И двете ограничават социалните контакти, но поради различни причини. Срамежливецът отчаяно иска да се социализира, но за него общуването е трудно, казва Бернардно Дж. Кардуци, професор по психология и директор на института за изследване на срамежливостта в университета в югоизточна Индиана. Интровертите се стремят да имат време за себе си, защото те наистина го искат. Интровертен и срамежлив човек могат заедно да подпират стената на едно парти, но разликата е, че интровертът иска да бъде там, докато срамежливецът чувства, че няма друг избор.

Не е задължително интровертите да се крият. Бет Уийтли е доста често пред очите на широката публика като директор на връзки с обществеността в Комитет за опазване на природата. И все пак тя спада към категорията на интровертите според личностните тестове. Любовта ѝ към природата я е довела до тази професия. Тя спортува всеки ден не само заради физическите упражнения, а защото бягането ѝ позволява да отдели време да помисли върху събитията от деня. Не обича да говори с няколко човека едновременно, а един по един. Обикновено пропуска светските събития след работа.

„Моята основна стратегия е да остана в сянка. Стоя до стената и поставям невидима бариера около себе си, за да не бъда атакувана и да мога да помисля върху следващия си ход", споделя тя.

Най-често интровертите се познават по начина им на общуване. Те са тези, които слушат. Екстровертите по-вероятно биха затрупали хората с въпроси. Интовертите обичат да помислят преди да отговорят – много от тях предпочитат да са подготвени за това, което ще кажат – и търсят факти преди да изразят мнение. За екстровертите не е проблем да мислят, докато говорят. Интровертите предпочитат бавните темпове при общуването, които дават възможност за размисъл.

Спонтанните решения не са за тях. Те предпочитат общуване по електронната поща.

Интровертите са събирачи на мисли и уединението им дава възможност да подредят събраното и по този начин да придадат смисъл на настоящето и бъдещето. Интровертите могат да понесат и дори да се наслаждават на задания, които изискват много самостоятелна работа. Екстровертите трябва да се „самодисциплинират" в периодите на самостоятелната работа и тогава често търсят социални контакти.

Докато екстровертите отделят повече време за светски ангажименти, отколкото интровертите, двете групи не се различават съществено по това колко време прекарват със семейството, с партньора в живота или с колегите си. Освен това и екстровертите, и интровертите подобряват настроението си, когато са в компанията на другите. За интровертите обаче това да се държат като екстроверти има определена цена. Учените са установили, че интровертите, които се държат като екстроверти, показват забавени реакции на когнитивни тестове, в сравнение с тези, на които е разрешено да се държат като интроверти. Когнитивната им умора е доказателство, че да действаш срещу природата си е доста изморително.

‍

Твърде бързо, твърде силно, твърде много

Както хората, така и културите са различни. Америка, например, е шумна култура, а Финландия цени тишината. Индивидуализмът, доминиращ в САЩ и Германия, спомага за бързата промяна в стила на комуникирането, което се свързва с екстроверсията. Други общества, като тези в Източна Азия, държат на личния живот и сдържаността – качества, които са по-характерни за интровертите.

Според теста, наречен Индикатор на Майерс–Бригс, използван сред две произволно избрани национални извадки, интровертите са 50% от американското население. Определението на този индикатор за интровертност – предпочитанието към уединение, размишление, вътрешно изследване на идеите пред активното действие и преследване на награди в социалния живот – е тясно свързано с „Големите пет". Но резултатът е все още шокиращ – ако всеки втори американец е интроверт, защо самата култура не отразява това?

Не е само това, че сме надценили броя на екстровертите сред нас, защото те се открояват по-ярко. Тези наклонности са подсилени от медиите, които акцентират върху визуалното, шумното и скоростното – непосредствените представи за нещата вземат превес пред размишлението върху тях.

„Мълчанието е проблем в културите, които наблягат на общуването", смятат Анио Салинен-Купаринен, Джеймс Маккроски и Вирджиния Ричмънд, които са изучавали стила на общуване в САЩ и във Финландия. Представата за компетентността на един човек често се основава на поведението му при общуване. Интроверт, който обикновено мълчи в групата, може в действителност да е много зает – той възприема какво се казва от другите, мисли и след това чака своя ред да говори. Такъв човек в САЩ биха го възприели като лош събеседник.

Когато психолозите Катрин Колдуел-Харис и Айше Айчичеги сравняват примери от Турция и САЩ, установяват, че наличието на „противоречие с обществените ценности" е рисков фактор за психичното здраве на човека. Резултатите потвърждават така наречената от изследователите „хипотеза за сблъсъка между личността и културата": „Приспособяването на човек от психологична гледна точка зависи от степента на съответствие между личността и социалните ценности." Колкото повече интровертите смятат, че трябва да обясняват, да се извиняват или се чувстват виновни за нещо, толкова те се чувстват отчуждени не само от обществото, но и от самите себе си.

Стига стимулации!

Усамотението, съвсем буквално, позволява на интровертите да слушат собствените си мисли. В едно класическо серийно изследване учените са проверили с помощта на електроди мозъчната активност на интровертите и на екстровертите. Всички интроверти показват по-високи нива на мозъчна активност – това проличава от по-силната възбуда на мозъчната кора – както в моменти на покой, така и при работа с трудни логически задачи.

Изследователите заключават, че при тези високи нива на мозъчна активност, интровертите ограничават външните влияния с цел да поддържат оптимални нива на мисловна възбуда. От друга страна, екстровертите търсят външни стимули, за да накарат мозъка си да работи.

Неврологичните образни изследвания за измерване на потока на кръвта в централния мозък показват, че при интровертите активността се концентрира в предния мозъчен дял, който отговаря за запомнянето, планирането, вземането на решения и разрешаването на проблеми – всички тези активности изискват вътрешна концентрация и фокусиране на вниманието. Както и вътрешен диалог.

Дългият вътрешен диалог, особено при неприятни изживявания, обаче може да повлече човек надолу по спиралата на афекта. Тревожността и депресията наистина са по-често срещани при интровертите, отколкото при екстровертите. Като цяло интровертите са по-самокритични отколкото другите типове хора, но в същото време са и по-реалистични в преценката за себе си. Наречете го депресивен реализъм.

Биологичната разлика между интровертите и екстровертите е най-очевидна в начина, по който реагират на външни стимулации. Нивата на стимулация, които се нравят на екстровертите, могат да са непоносими или досадни за интровертите. Проучванията показват, че в процес на учене интровертите се справят най-добре в тиха обстановка, а екстровертите научават повече, когато има повече шум около тях.

Де Янг проследява разликите в чувствителността на мозъка към награди и положителни емоции, проследявайки нивата на допамина. В действителност, интровертите и екстровертите могат да бъдат разграничени според разликите в размера на мозъчните структури, отговорни за чувствителността към награди, такива като средния орбитофронтален кортекс, който кодира ценностите от наградата при външни стимули.

Изследването на базата на допамина показва характерните прояви на поведение на екстровертите – словоохотливост, увереност, ентусиазъм. Такова поведение се приветства в американското общество, където „екстроверсията е издигната в култ", отбелязва Де Янг.

Щастието да върви по дяволите!

За американците щастието е основната цел в живота. Подобна представа има изключително въздействие върху интровертите. Щастието не винаги е техен висш приоритет, те нямат нужда от награди, които да поддържат мозъка им буден. По-скоро това преследване на щастието може да доведе до нов сблъсък личност/култура за тях.

В серия изследвания, в които трябва да се изпълняват трудни задачи, като решаване на тест, рационално мислене или произнасяне на реч, интровертите не желаят да изпитват щастие. Те предпочитат да поддържат неутрално емоционално състояние. Обратно, щастието и повишената емоционалност ги разсейват по време на изпълнение на задачата. В такава ситуация, за разлика от тях, екстровертите предпочитат да се чувстват „щастливи", „ентусиазирани" или „превъзбудени" и да си припомнят щастливи мигове.

„Разбрахме, че когато притискаме хората да ценят щастието повече от всичко друго, те стават по-подтиснати и депресирани", отбелязва Ирис Маус от Университета в Денвър. „Нашите открития предлагат интригуващо обяснение на парадокса, че дори при наличието на обективно позитивни житейски обстоятелства, хората като цяло не стават по-щастливи."

Въпреки че интровертите обичат да стимулират функциите, които се декодират в предната кора на мозъка и са свързани с откриването на смисъла, „съществува културен натиск, който може да накара някого да се чувства виновен за това, че не иска да бъде толкова щастлив, колкото културата изисква", казва Мая Тамир, психолог в Бостънския колеж. В резултат на това интровертите са подложени на двоен удар – чувстват се по-малко щастливи и изпитват вина за тези свои чувства.

С помощта на биологическата им предразположеност, която ги кара да възприемат положителните емоционални стимули като разсейващи, когато изпълняват някаква задача, интровертите са способни да устояват на различни дразнения, да се „изключват" от средата.

Недоразумения в диалога

Разговорът между интроверт и екстроверт може да предизвика серия от недоразумения. Докато интровертът се опитва да следва няколко теми в разговора и да сортира собствените си мисли, той остава тих и изглежда така, все едно само слуша. За ектроверта това е знак, че трябва да продължи да говори. Интровертът се бори с неспирния поток от информация и скоро започва да кима и да се усмихва, като с това иска да избяга от разговора и дори да го прекрати.

Дори най-простите думи при започване на разговор „Здравей, как си? Исках да поговоря с теб за Х," може да се окажат предизвикателство за интроверта. Вместо да подмине първия въпрос или да прекъсне потока от думи, за да отговори, интровертът се хваща за въпроса: „Хм, как съм?" (Започва вътрешен разговор, в който интровертът чува собствения си диалог докато другият човек говори.)

Докато интровертът преценява въпроса най-малко от две страни (как се чувства и какво мисли по въпроса, а може би и какво разкрива той за нашето общество), този, който говори, продължава напред като споделя какво се е случило през деня. Интровертът трябва да приеме идващото от говорителя съобщение и да го запрати в „оперативната" си памет, докато може да се добере до него, защото в същото време реката от информация тече към този търсещ, сортиращ и критикуващ анализ.

За интроверта става все по-трудно и по-трудно да се справи с умствения товар, тъй като вътрешният му разговор се сблъсква с външната беседа. Освен това, опитвайки се да поддържа диалога, интровертът може да каже някои реплики, които са социално неподходящи. Разговорът може да провокира и безпокойство, защото интровертът чувства, че има много малко време да сподели своите мисли. Той жадува да изкаже спокойно мислите, които неговият мозък е произвел.

Какво не трябва да казваме на интроверта

Интровертите, тези тихи същества, които се движат сред нас, съвсем не са толкова кротки, колкото се смята. Те избухват и дори могат да се нахвърлят на този, който нарушава личното им пространство или спокойствие. Ето няколко емоционални копчета, които трябва да не натискате, когато сте в компания с вашите интровертни приятели.

• „Защо не обичаш събиранията?", „Не обичаш ли хората?", това са въпросите, които интровертът често чува, пише Марти Ланей, психолог и автор на книгата „Предимството на интроверта". „Ние обичаме прекрасните хора", казва тя. „Просто ги обичаме в малки дози."
• "Изненада, решихме да дойдем с цялото семейство и да останем при вас за уикенда." У всеки такова съобщение може да предизвика възражения, но то може да накара интроверта да кипне. Интровертът разчита на почивката като на време за зареждане с нови сили и мотаенето на някого в дома му отнема от отдиха му.
• Не искайте от интроверта веднага да ви отговори. "Екстровертите мислят, че ние имаме отговорите, но не им ги даваме", казва Ланей. "Те не разбират, че на нас ни трябва време, за да ги формулираме" и много често не отговаряме, докато не ошлайфаме мисълта си.
• Не питайте интроверта защо не участва в срещи. Ако организирате сесия, на която мозъкът трябва много бързо да реагира, оставете интроверта да се подготви или го поощрете да продължи да ви съдейства.
• Не прекъсвайте интроверта, когато заговори. Слушайте го внимателно. Интровертите не обичат да повтарят мисълта си, няма да рискуват да направят същата грешка два пъти.
• Преди всичко те не обичат хора, които им казват как да бъдат по-отворени, като че ли това е нещо много важно. Много интроверти са доволни от себе си – такива каквито са. И ако вие не сте – проблемът си е ваш!

(текст от американското списание Психологията днес; автор Лори Хелгоу)