произлиза от гръцката дума "σκάνδαλον" (скандалон), която означава онази част от капана за животни, на която виси стръвта примамваща жертвата.
Хората постоянно се подмамват да влизат в капана на обидата, след което се оплакват, че са жертви, неразбрани и незачетени.
Във филма "Адвокат на дявола" има една реплика на Дявола (Ал Пачино):
"Любимият ми грях е суетата".
Е, сръднята е любимият продукт на суетата.
"Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един воин, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Воинът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми, злепостави и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен воин се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"
- Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл - отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителя. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."
Фотокредит: handanistan.com