Ето още един социален експеримент, който не само доказва, колко е важен подходът. Показва, че точно дискомфортът е в основата на това да създаваме, творим и да се развиваме. В зоната на комфорта има сигурност, удобство, предвидимост, няма напрежение и ние „успиваме“ своята виталност и креативност.
По-големият процент от хората в това видео (дори и едвам ходещите старци), предпочетоха да изкачат на собствен ход стълбите, поизпотявайки се, вместо да си почиват и блеят на ескалатора. Повечето хора избраха да творят върху импровизираното пиано и, забелязахте ли колко различни, и креативни изпълнения имаше? :) Защото когато човек твори, той става отново непринудено дете, пълно с идеи, забавлява се и не усеща така силно стреса от промяната, както и трудностите, и умората.
Не - хората не са мързеливи и инертни по природа. Ако бяхме такива, човечеството нямаше да е достигнало до такива научни и високо технологични постижения. Проблемът е, че се уседнахме върху мекия и гостоприемен „фотьойл“ на удобствата, който подкупно ни предложи съвременния свят. Седим си на „фотьойла“, всичко ни е на една ръка разстояние, а телата и мозъците ни започнаха да се успиват и лентяйстват.
Аристотел е казал: нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие. Дано да не се окаже, че сме еволюирали, само за да си построим скъп и удобен „ковчег“, в който да погребем човечеството. Събудете креативността си и своята уникалност: "четете всеки ден нещо, което никой друг не чете. Мислете всеки ден нещо, което никой друг не мисли. Правете всеки ден нещо, което никой друг не е достатъчно глупав, за да прави. За ума е пагубно непрекъснато да бъде част от някакво единодушие."(К.Морли)
Фотокредит: sadna4u.com