"Mомченце и момиченце си играели заедно. Момченцето колекционирало стъклени топчета за игра и си играело с тях, а момиченцето носело в една кошничка сладкиши със себе си, които ухаели прекрасно. Докато си играели заедно, на момченцето му се искало много да си хапне сладкишче от кошничката, но знаейки, че само едно няма да му бъде достатъчно, казало на момичето, че ще и даде всичките си стъклени топчета в замяна за сладкишите. Момичето се съгласило. Момчето тайно отделило тогава най-голямото и красиво стъклено топче настрани и дал останалите на момичето. В замяна, момичето му подало всичките си сладкиши, които обещало. Същата нощ малкото момиченце спяло спокойно, докато момченцето не можело да мигне изобщо. Държейки красивото стъклено топче в ръце, мислите му били изпълнени с въпроси, които не му давали мира. Чудило се и искало да знае дали момичето също не е скрило тайно и то някоe лакомство от него…"
всички българи по света и у нас (или почти всички), отново ще се обединим, за да упражним правото си на глас и избор. Бая се поупражнявахме напоследък, има-няма четвърт век. Драмата е там, че така и не задобряхме. Tолкова системни „упражнения“ години наред (някои години и по-интензивни „тренировки“), а никакъв напредък...
Какво ни е сбърканото на нас българите?! Както казва Айзенхауер: „В този случай, не изглежда да има окончателен отговор на въпроса: "Колко глупаво можем да постъпим?"
Утре отново ще раздаваме „сладкишите си“ - всичките свои надежди и очаквания за по-добър живот, в замяна на стъклени топчета – евтини джунджурийки, без стойност. Не зная, дали изобщо имаме избор, избирайки „новите“ 240 в парламента. Но мисля, че сте абсолютно наясно дълбоко в себе си, кои от тях всяка нощ си лягат разядени от съмнението, дали не сте скрили от тях някое и друго сладкишче, с което е можело ОЩЕ да се пооблажат. Изобщо не съм сигурна дали някой от тях ще даде на народа своето най-ценно и красиво "топче", но имаме ли избор? Налага се да продължим с упражненията. Дано този път изберем да упражняваме промяната.