Знаете ли, че в Библията Бог слага граници на жалеенето?

Което означава, че може би не е добре за нас да скърбим колкото си искаме. Вероятно идеята е, че няма много смисъл хората да пребивават в "реанимацията" през по-голяма част от живота си, а, не дай Боже, и през целия си живот.

Познавате ли хора, които все още "реанимират" на 30г., 40г. или 50 години, за нещо, което се е случило когато са били на 5г., 15г. или 20 години?

Не позволявайте на една грешка, загуба или на човек от миналото да сложи точка на живота ви.

Ако човек заседне в емоционалната си болка прекалено дълго, тогава тъгата преминава в гняв, а когато сме гневни ние обвиняваме - света, себе си, хората, Бог....

Тъгата ни разгневява, защото тя не е начинът, по който животът залага да живеем.

И ние го усещаме... и тогава започваме да се ядосваме и да сочим с пръст всичко, което ни е причинило болка и всеки, който ни е наранил някога.

Ако конят е мъртъв от 10 години, слезте от него, казват мъдрите хора.

Колко дълго ще плачете за това, за което нищо не може да бъде направено и ще отхвърляте онова, което стои пред Вас?

Никой не може да продължи напред, когато краката му са оковани от грешките и вините на миналото.

Всички правим грешни избори и сме страдали от лошите избори и поведение на други хора. Това е неизбежно, но много от нас упорито "реанимират" болката всеки Божи ден, оставяйки "раната" да продължава да ограбва животите им, вместо да й позволят да зарасне.

_{Фотокредит: maroon.com}

‍