За да промените живота си в положителна насока, първо трябва да се отнесете малко негативно към него

Има един тип - Лари Уингет. Наричат го питбула на личностното развитие...
Публикувано на:
March 16, 2024

Лари Уинглет

Има един тип - Лари Уингет. Наричат го питбула на личностното развитие. Доста е безцеремонен (както е кръстил и една от книгите си) и всъщност, можеш да научиш някои смислени неща от него, стига да не си от обидчивите и лесно раними личности.

Уингет смята, че ние хората твърде често сме глупави, разглезени, мрънкащи и безхаберни същества, криещи се предимно в образа на жертва. Не зная дали това определя същността на човешкото, но всеки един от нас, малко или повече, използва за оцеляване стратегията на жертвата. Може би въпросът не е, дали сме жертви по принцип, а колко често сме такива в ежедневието си, което се натрупва сумарно като устойчива житейска стратегия.

Уингет казва: „Всеки се издънва. Всички до­пускаме грешки. Човешко е да се греши. Ако никога не бъркате, чуйте това: вие сте мъртви. Подсказката е следната: поучете се от грешките си. Допустимо е често да грешите, недопустимо – непрекъснато да повтаряте една и съща грешка. В някакъв момент трябва да се осъзнаете.“

Точно това е, което ни прави глупави, разглезени, мрънкащи същества, пъхащи се в дрехата на жертвата. На мен ми се набива на очи една конкретна грешка, която допускаме: невъзможността да застанем зад личните си избори. И не мисля, че проблемът е в това какво решение да вземем, а в това, да понесем реалните последици от него. Макар решенията най-често да са от типа „да изберем по-малкото зло“ (понеже при всеки избор губиш други възможности), ние все пак успяваме някак да вземем решение, но при първата провокация от средата, появата на дискомфорт и емоционална болка, веднага хукваме да бягаме в пристана на абстиненцията: „ама не мога, не издържам, ще се върна назад, аз всъщност не исках това, а другото.....“ Можем да допълним сами списъка... нали?

И тогава започва лашкането от едната крайност в другата, бясното въртене в порочен кръг и разполагането в поза „шпагат“, в която житейска позиция краката са блокирани. В този момент човек се обявява за жертва на обстоятелства, хора и събития, в плен на злата орисия, вместо да признае, че няма „задник“ да понесе страха от неизвестността и личната отговорност, алчно съпротивлявайки се да понесе каквито и да е загуби в своята реалност, нищо, че загубата е неизбежно правило в играта на живота.

Уингет казва: „Не си блъскайте главата дали ще вземете правилното решение. Просто вземете решение и го превърнете в правилно!"

Фотокредит: ANN MANSOLINO

Последно добавени статии

Хобитата - пътните артерии на душата

Днес попаднах на статия за 10-те най-скъпи фотоси в света....

"Заобикалям се с по-умни хора, от които мога да уча" - Р.Уърман за сп. Woman.bg

Често ме питат, защо не пиша и не публикувам само свои текстове. Повечето хора, които следят „работилницата…” ...

Просто реклама или "кой би могъл да каже накъде води Пътят"

Предполагам, че повечето от вас вече гледаха рекламата на „Volvo” с Жан-Клод Ван Дам...