Beautiful Mind

Предполагам, повечето от вас са гледали "Красив ум", инспириран от живота на гениалния математик Джон Наш и неговите 3 неизменни спътнички: математиката, шизофренията и съпругата му. На 13 срещу 14.02. отново попаднах на филма, докато прескачах по ТВ каналите. Обичам вечните филми и книги. Те могат да бъдат „консумирани“ целоживотно и всеки следващ прочит ще бъде различен, очите ще виждат в нови нюанси, душата ще усеща смислите на по-дълбоко ниво. Вярвам, че попадаме отново и отново на такива произведения, тогава когато сме натрупали определена опитност, която прави вътрешните ни сетива по-чувствителни към разбирането и осмислянето на важни за нас теми. Това винаги се случва в определен контекст. "Попаднах" отново на този филм в навечерието на амурския празник и вместо плюшено мече, получих следното питане: „Как изглежда истинската връзка? Илюзия ли е тя или съществува?“

Не можах да отговоря... а вие имате ли отговор?

Относно илюзиите ми беше значително по-лесно да кажа нещо. Илюзиите са не по-малка част от реалността. Те разкриват нашите истински и най-дълбоко положени потребности и търсения. Отделен е въпросът дали посмяваме да ги реализираме извън вътрешната ни реалност, без оперението на величавите ни фантазии. Имаме ли куража да им придадем реалистична форма - трансформирана, по-земна и по-човешка... различна от месианската? Имаме ли куража да споделим най-дълбоките си търсения и да ги изживеем с хората около себе си или пък ще ги оставим заклещени само в собствените си умове. Въпрос на личен избор е - осъзнат или не.

Великият Джон Наш успя да го направи - отказа се от своето илюзорно величие, плод на ума му и успя да игнорира измислените образи, въпреки че те продължиха упорито да го преследват. Шизофренията и математиката бяха сътворили уникалната амалгама на гениалния му ум... но в един момент тази сплав рискуваше да го унищожи. Наш избра реалните хора и позволи да бъде видян такъв какъвто е. Чак тогава създаде истинска връзка със себе си и с жената, която обичаше, а тя му се посвети изцяло. Въпреки болката от истината за своята личност, този човек намери сили да се надсмее на себе си и да продължи да прави това, за което е призван. Позволи да бъде обичан такъв какъвто е. Истината, любовта и хуморът случиха ИСТИНСКАТА връзка и направиха живота му реално значим – за него самия и за света. Отказвайки се от илюзорната значимост, този човек стана истински ценен и оценен. Това е постигнатият смисъл на клишето "бъди себе си". Ето какво каза математикът при получаването на Нобеловата си награда за икономика:

„Винаги съм вярвал в числата, уравненията и логиката, които са опора на разума. Но след като цял живот работих се питам: какво всъщност е логиката? Кой решава кое е разумно? В търсенията си минах през физическото, метафизическото, илюзорното. И обратно. И тогава направих най-важното откритие в кариерата си, най-важното откритие в живота си: единствено в загадъчните уравнения на любовта, можеш да откриеш логика и смисъл."

В свое интервю, самият Джон Наш казва, че във филма, базиран на неговия живот, има много фантазия. Сигурно е така. Всеки, който гледа филма, обаче има избора дали да махне с ръка и да си каже „глупав блудкаж“ или пък да порови дълбоко в себе си и своите илюзии. И ако избере второто да помисли: Е ли способен да ги преведе на езика на реалността?

P.S. Относно истинската връзка: тя не прилича особено на плюшеното сладко мече, което стои на дивана ви кротко, откакто го получихте за Св. Валентин. Истинската връзка напомня много повече на мечка стръвница, която трябва да бъде опитомявана ежедневно с приемане, търпение и без страх.

За справка - гледайте отново "Красив ум", дори и този филм да е една красива измислица.

Благодаря за този пост на И.С.

‍