Ot “Зеленият път” до “електрическия стол” на перфекционизма

...фрагмент от терапевтична сесия

-  Искам да съм перфектна. Грешките ме ужасяват и отвращават. Ако не съм убедена, че мога да свърша нещо по идеалния начин, изобщо не се захващам.

-  С какво се занимаваш напоследък? Kакви проекти си захванала?

-  Нищо не правя. Нищичко! Отлагам постоянно, страх ме е да действам... чувствам се парализирана и физически и идейно. Не съм правила нищо смислено месеци наред… дори и изпълнението на простите битовизми ме кара да се чувствам некадърна и некомпетентна. Не мога да повярвам - правя елементарни, тъпи грешки… не се понасям вече!

-  Продължиш ли да живееш с идеята, че грешката е най-страшното нещо, неизбежно ще парализираш живота си. Очакването да се пазиш на всяка цена от грешки и провали, е най-тежката присъда, която някой може да си лепне сам. Казват, че човек, който никога не греши, е грешка на Природата. Така наречените "грешки" са безпогрешна и безценна информация, която ни прави по-подготвени, смели и осъзнати. Позволи си да правиш грешки - дай им вътрешна зелена светлина, за да не се налага да изминаваш ежедневно "зеления път" на перфекционизма, в края на който те очаква високо волтовата прегръдка на „електрическия стол”.‍

‍

Страхът от грешка е сам по себе си най-голямата грешка.

„Зеленият път“ е изключителна книга на Стивън Кинг (екранизирана от Франк Дарабонт), която пречиства духа и емоциите от плесента на всекидневието и неговите дребнави проблеми… Осъдените на смърт обитатели на затвора “Колд Маунтийн” кръщават коридора, водещ към електрическия стол “Зеленият път” заради цвета на линолеума, с който е постлан...

^{Фотокредит: "The green Mile"}

‍