8 Март - женският празник.

Денят на жената, на майката, на любимата. Няма лошо – нека има повече поводи за приповдигнато настроение и специални моменти. Обичам празниците, макар че точно този тип ролеви чествания ми се струват леко абсурдни. Отбелязваме рождените дни, смъртта, определени значими събития и случки в точен календарен ден, фиксиран от съдбата и историята. Празнични напомняния веднъж в годината, че сме жени, мъже, деца, бащи, майки, някак внушават идеята за еднократност. И много се е изписало и изговорило за това, че за да изразим любовта, уважението, вниманието, загрижеността, женствеността, човечността и т.н. не е нужно да се юрваме да го правим "както трябва“ (каквото и да означава това) в един единствен  ден.

Разбира се и аз, като повечето хора, цял ден поздравявах истерично важните жени в моя живот. Честитях с опрян в челото тефтер, воден прилежно от чувството ми за вина. Там, черно на бяло, досадната секретарка - Гузността, беше записала всички дни, в които не се обадих на тези значими за мен жени, всички забравени рождени дни, подаръците без повод, които не им направих, времето което не им посветих, както и пропуснатите моменти, в които не им споделих, че ги обичам и колко са важни за мен.

Излиза, че тези еднодневни празници

не са така абсурдни, както ми се струва и както арогантно смятам, че не се отнасят за мен. Очевидно човешката ни природа ги изисква - дати, забодени в календара (от който не сваляме очи) да ни напомнят поне веднъж в годината кои (какви) сме и кого (какво) имаме в живота си. Честит празник на всички жени!

‍